Mar
29
Къде бяхте на 28 март 2009 в 20:30?

Много приказки се изговориха за Часът на Земята (ако сте пропуснали какво е това можете да разгледате тази статия, написана от една много красива и ангажирана млада дама, която не пропуска нищо от света на истинските новини, Мария Шегунова - тя пише не за новините, които създават медиите, за да ни откъснат от истинските ни проблеми, а за тези, които ни зареждат и които остават, препоръчвам ви я!!!: http://mynews.bg/bg/columns/details/1415)

 

Някои видяха смисъл в тази инициатива, други казаха, че един час на тъмно няма да реши проблема по никакъв начин...Много разговори се проведаха около и преди, но въпросът е къде бяхме когато трябваше това да се случи и какво всъщност направихме...

 

Ще се радвам да ми споделите вашата събота вечер...Моят час на земята беше с хора, които имат значение...в един автомобил, на път за някъде...Замърсявайки града?Да...Признавам...Но пък домът ми остана тъмен и част от мен почете този ден...

 

Все пак аз знам, че правя нещо всеки ден за Земята...Опитвам се да намаля боклука, който изхвърлям (така или иначе никой не го почиства), не хвърлям боклуци и фасове по улиците, от 2 години не използвам торбички, освен ако някоя заплашителна касиерка с полумустак не ме изгледа предизвикателно, с риск да извика най-лошото от мен да се притече на помощ...Обичам сумракът в домашния уют...чета повече книги, отколкото гледам телевизия...Обожавам да стоя на свещи, а не на запалена лампа...

 

В същото време съм изтъркала F5, за да обновявам страницата си във Facebook, използвам постоянно Google, за да проверявам щяло и нещяло и задействам хиляди сървъри по цял свят, които в тази секунда работят за мен...

 

Дали съм постигнала баланс не знам...Истината обаче е, че на мен ми пука за хората, с които споделям тази земя...и се радвам че в Часът на Земята бях с тях...

 

Пак питам, къде бяхте Вие?

 

Mar
09
Как преживяхме 80те???!!!

Днес един приятел сподели нещо, което аз нямам търпение да споделя с вас - сигурна съм, че и вие с други хора...Това се отнася не само за всички, родени през 80 те, но и за всичи, които се интересуват от история...Хайде нека кажем близка история...

 

Малко преди годишнина от завършването ми на най-любимата гимназия и на най-хубавите години от моя живот, ви пожелавам приятно четене :))

 

A за да ви припомня какво се случваше тогава, ето и историята на 80те в картинки:))

 

 

80s

 

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да
повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на
коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни
бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с
лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а
шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични
чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му
хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!


С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на
някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си
спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от
къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното
осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не
можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли
си!



Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща
бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове,
GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на
кино, защото нямаше дори видео!



Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако
някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така,
без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без
охрана. Как изобщо сме оживели?

 


Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките –
и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се
пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите
постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.
Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите
– но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние
самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се
скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези
времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го
представите:



Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:


01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш
с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на
собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала,
защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното
си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на
телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички
са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да
го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с
някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в
тоалетната. Тя е само за секс.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено
стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от
цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш,
че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да
поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш
пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако
обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът
започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки
и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали
няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са
ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си
направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска

 

Mar
08
Famous worldwide!

 

Днес получих невероятна изненада...спечелила съм след номинации за Тhe World Greatest Business Mind!  Благодаря на всички, които ме подкрепиха!!!! И най- вече искам да благодаря на моите приятели, които винаги стояха до мен, дори в най-трудните ситуации...

Обичам ви.. Ако ви е интересно да видите репортажа за мен, колкото и да е нарцистично, натиснете линкчето по-долу:

 

http://www.worldsgreatestbusinessmind.com/20090306-Denitza-Alexieva-create.html

 

 

 

Mar
04
Честита 1ва Март-а!

 

Не, това не е случайна грешка! Марта, не Март:)

И не, не съм забравила да честитя на всички жени идването на месец март. За тези, които ме познават лично или индиректно, всеизвестно е, че това е МОЯТ месец.

 

Месецът на Жената с голямо Ж, Жената във всичките нейни измерения: Жена-професионалист, Жена - любовница, Жена - съпруга, Жена -майка, Жена - мъркаща, Жена-съскаща...Жена-нежност, или Жена истерия....

 

Не би ми стигнала силата да се опитам да опиша колко многостранно, многоличностно, многоръко, много много същество...

 

Да - изкарваме ви от релси, да - имаме силите да ви вкараме отново в пътя с едно движение... Всичко това обаче е тема на разговор през останалите месеци от годината...:)

 

Този месец си е наш - с настроенията си, със слънчевите си усмивки и студения вятър...

 

И ако аз не съм го честитила навреме, а чак на 4ти, то е защото в този месец се случва и нещо друго, много важно: открит е ловният сезон!

 

Граници няма, пролетта чука на прозорчето и е време да се ловува...Не каквото и да е, а само най-силните и качествени 'екземпляри', оцелели множеството зимни празници, маси, пиене...които все още могат да се нарекат Мъже с голямо М...

 

Тези, чиито мозък не е закостенял след многото вечери прекарани в мъртво пиянстване и безсмислени разговори, които доста често остават нечути от силния звук на музиката...каквато и да е тя...

 

Този месец е месецът на скобата...Нещо като генерална репетиция за лятото!

 

Така, че както обичам да казвам : ''ела да ти мъркам на ушенце, ако не те е страх да ти го отхапя / ушенцето/'':)

 

Успех на всички в ловния сезон! Какви са правилата? Няма такива...

 

НЕ на чалгата в живота ни, ДА на истинските неща! Трофеите ще ги сравняваме на 1 април...Тогава можем да си кажем каквото поискаме:)

 

 

Feb
16
Градил Илия килия...но защо? :))

След фазата уважаваш ли ме, питаш ли ме, този уийкенд в Банско,

 

Мале, малеееелеее!

 

Градил Илия килия

 

дойде време и на въпроса: Защо по дяволите я е градил Илия тази тясна килия...

Отговорът намерих в писанията на един младеж, отделил от времето си не само да направи превод на английски (!) , но и да създаде обстоен анализ на литературното действие и герои в песента...

Приятно четене, ин инглиш гайс, сори :))

 

Gradil Iliya kiliya (2)                 Iliya was building a cell (2)
gradil Iliya kiliya, oh aman, aman      Iliya was building a cell, [hot mama],
na pqtya, na krqstopqtya                on the road, on the crossroad.

Otdolu ide Irina (2)                    From below is coming Irina (2)
otdolu ide Irina, oh aman, aman         from below is coming Irina, [hot mama],
i na Iliya govori:                      and she says to Iliya:

"Vzemi me, bacho Iliya, (2)             "Take me, brother Iliya (2)
vzemi me bacho Iliya, oh aman, aman     take me, brother Iliya, [hot papa]
vqv tvoyta tyasna kiliya!"              into your narrow cell!"

"Ne moga mome Irino, (2)                "I can't, Irina - babe (2)
ne moga mome Irino, oh aman, aman       I can't, Irina - babe [hot mama]
che ti sa rusi kosite                   'cause your hair is blond
che ti sa rusi kosite, oh aman, aman    'cause your hair is blond [hot mama]
i ti sa sini ochite"                    and your eyes are blue"

"Shte si pritvorya ochite (2)           "I'm gonna close my eyes (2)
shte si pritvorya ochite, oh aman, aman  I'm gonna close my eyes, [hot papa]
i pochernya ochite                       and I'll die my hair black.

Now, let us examine what the song means and what the bards of the Bulgarian
nation are trying to tell us:

                            [A Literary Analysis]

Iliya, ladies and gentlemen, is a young, pious fellow, (not unlike many of us
in here) minding his own business and building himself a cell, so he can have
a place to praise the Lord, to contemplate the illusory nature of life and the
vanity of it all. Some of you may ask: "But why the hell is he building a cell
in the middle of a cross-road?" You see, my dear readers, a retirement from
life is only a symbolic act. One cannot simply abandon wordily life and the
secular pleasures in order to achieve an enlightenment. One must abandon not
only the material objects, but the thought of them, one must abolish the
desire for these objects. Thus Iliya, having obviously studied the holy
scriptures, is building himself a cell where all the wordily temptations can
reach him, so he may exercise his powers and reject them.  Another thing to
consider here is that probably nobody wanted to deliver him the stone material
for the cell to a place where there are no roads. The Bulgarian contractors
are notorious with their inflexibility in this respect. That is why Iliya is
building a cell on a crossroad.

But what do you know! Just when the noble lad has finished his cell and has
prepared himself for a long night of prayers and meditations - look who's
coming! Irina, a young, beautiful woman, that has been the downfall of many a
pious monks, has decided to visit Iliya. Notice where she is coming from. The
bards say that she's coming "otdolu", "from below". And we all know, don't we,
what this word refers to. Irina is sent from Satan himself, so she can tempt
Iliya and ensure him the fires of Hell forever. And she is talking to Iliya,
not unlike Eve was talking to Adam in times Biblical, and we all know how that
ended, don't we?

What is she saying? She says: Take me, brother Iliya". Aha! Eve was urging
Adam to take the "apple" - the evil, but Irina is saying "take ME"! The evil
of the world has reached gigantic proportions since times Biblical and now the
carrier of evil is evil herself. Before there was Eve and the apple, but now
just the carrier of evil - Irina herself - is capable to cause the downfall of
the poor, defenseless man! Note that she perfectly well realizes the absurdity
of her wishes, since she refers to the cell as "narrow" - "tyasna". Why is the
cell narrow? Because in the life of Iliya there is no place for evil, and
Irina knows it, yet she insists to be "taken". Astounding, ain't it!?

But, of course, Iliya firmly refuses, setting an example for all of us. He
says, I can't, honey-pie, not a phucking chance! Ooohh, but he is smart, for
he knows what a heap of trouble she is trying to get him into. He says, I
can't because your hair is blond and your eyes are blue. And we all know what
that means, don't we? Let me tell you, when I was in my prime, I met a blond,
blue-eyed woman (from Sweden) on a resort on the Black Sea. She took whatever
she was looking for, and then shamelessly abandoned me to suffer in loneliness
and despair. So, probably Iliya has had similar experiences and knows better
than to believe women with blond hair and blue eyes. Atta boy!

But Irina doesn't give up. She's offering to change her appearance, without
realizing that Iliya is not concerned with the appearance, the form, but he
cares for the essence, for the Truth covered by the form. So she's ready to
close her eyes, and dye her hair, but she's not ready to give up her evil
ways.

We can't be sure how the story ends, but I for one, am pretty confident that
Iliya has resisted all temptations and had continued on his spiritual
journey. May we all fight any future temptations and uphold the righteous way,
just as he did!
Amen.

 

Източник:
http://groups.google.com/group/soc.culture.bulgaria/msg/7d011dac2cf99e1b?pli=1

 

Feb
02
Образователен курс за мъже!

 

Добре, нека бъда призната за феминистка. Само не приемайте това като поредната ми хейтърска изява:)

 

Просто в отговор на един друг пост за уроците, предназначени за жени, исках да покажа че нещата биха могли да се пренапишат и за другата страна, мъжката - дори доста по-сбито и целенасочено...

 

За съжаление, поради липсата на време, въпреки огромното ми желание за отговор, ще си позволя да цитирам друг...но скоро, когато най-малко очаквате ще отговоря...

 

Защото аз не спя, а чакам вашия грешен ход. Не е важно кога ще удариш, а как...

 

Спете спокойно, мъже...:)

 

Тема на курса: "Да стана интелигентен колкото жената"

(т.е. да бъда перфектен)


Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да
развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.

 

Програма : 4 модули, от които един задължителен.

 

Модул 1 : задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)


2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)

 

3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само
един кретен и т.н. (500 часа)

 

Модул 2 : Живот по двойки


1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)


2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите
приятели (500 часа)


3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)


4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически
упражнения с видео)


5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500
часа)


6. Как да преживея една настинка без да агонизирам .

 

Модул 3 : свободно време


1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически
упражнения)


2. Да храносмилам без да се оригвам, докато мия чиниите
(практически упражнения)

 

Модул 4 : В кухнята


Ниво 1 (начинаещи): електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено

 

Ниво 2 (напреднали): моята първа бърза супа без да прегоря
тенджерата.

 

ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ - ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО
ОБУЧЕНИЕ

Поради срещаната трудност във възприемането на материала
групите са съставени от максимум 8 човека.

 

ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен
процес.

 

ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед.
(демонстрация с диапозитиви)

 

ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на
боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)

 

ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки
че си женен за нея.

 

ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се
ражда в тоалетната?"


(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)

 

ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода.
(ТЕЛЕКОНФЕРЕНЦИЯ С ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ)

 

ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от
минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?"
(Свидетелства)

 

ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или
прогресивна умствена неспособност?"

 

ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.

 

ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и
пода.
(упражнения в лаборатория за музикотерапия)

 

ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли
е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя
паркира?"

 

ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до
мивката?
(директни упражнения с Давид Копърфийлд)

 

ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен
контрол дистанционното управление ?" (хипотетична демонстрация)

 

ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва че нещо е
в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои
гардероб ?"

 

Jan
14
Софиянци пак отказаха да оставят мъжкото си достойнство в къщи!

Man's dignity

 

Не че настоявам да си говорим за постоянната разлика във възприятията между мъже и жени /всъщност изпитвам задоволство, няма как да не го призная /, но вече 3 дена не спирам да се възмущавам от това как дори за един ден не можеш да накараш българския мъж да остави у дома си това, което в очите му го прави истински успял и доказал се мъжкар пред останалите.

Говоря естествено за неговия автомобил и възмущението ми е породено от факта, че в деня, в който Борисов призова да се използват минимално автомобилите, хората да се групират или да използват градски транспорт, за да се опитаме да се предпазим от замърсяване / засилено от използването на мазут за затопляне на централите/ какво отново се случи?
Ами просто поредното огромно задръстване по пътищата и абсолютното нехайство на шофьорите за пореден път. Защо отново нападам мъжката част от курмуващите ли?

Ами защото, естествено сигурно пръст на съдбата, на всеки 10 коли , които забелязах по пътя си една беше шофирана от жена – и обикновено тя беше придружена от друг използващ автомобилното и средство...

Естествено, това не са статистики, а само и единствено лични наблюдения. И все пак!

Колко често виждате онзи толкова типичен български мъжки екземпляр, седнал доволно сам зад волана си на път за работното си място или придвижващ се от среща на среща на 4 колела, въпреки че ходенето пеш би му отнело двойно по-малко време?

Колко често сте го чували, този същия, да заявява че той градски транспорт не използва и че само ‘луузърите’ ходят по тротоарите, пъплейки като мравки!

Сигурна съм, че можем да прибавим още изказвания към тези, принадлежащи на срастналите се с автомобила си и постепенно затлъстяващи наши мъже...Но ще спра до тук

И те дишат въздуха, който дишаме всички. И те участват в отравянето на децата. И те си късат нервите и унищожават нервни окончания, прекарвайки 30мин до един час всяка сутрин, в търсене на място за паркиране и псуване на всички останали по пътя му...

Естествено, има и други, отговорни хора. Аз до сега не съм срещала много мъже обаче, които заявяват че няма да ходят до работното си място с автомобил. По-голямата част от тях не биха заменили личното си удобство за нищо на света...
И все пак...ако вие сте от тях, или познавате такива отговорни мъже – покажете ми ги...

Наистина ли не виждате причина да оставите автомобила си за редките моменти, когато наистина ви е необходим?